'Полковник Каварналиев - загинал за свобода и родина..'

Видният българскси офицер Константин Каварналиев  е роден на 15 февруари 1866 година в Шумен. Завършва Военно училище в София,  участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След  войната за съединението Каварналиев  завършва Военна академия в Белгия и след това специализира  в Италия.

През Балканската война Каварналиев е началник-щаб на 5-та пехотна дунавска дивизия, а през Междусъюзническата  е  назначен за командир на 3-та бригада от трета пехготна балканска дивизия.

По време на сраженията шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакува т Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран.

Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.

Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!"

Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно - при Злетово, Щип, Кресна, Предела, Криволак и др. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България.

По време на сражението, обаче,  полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.
Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.

През 1916 г. в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат седемметров паметник на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Цар Освободител. Той е бил с надпис "Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия".

Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов (също загинал по-късно на завоя на Черна). Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Освен полк. Каварналиев,  на мястото са погребани и петима войници. Те са загинали по-късно, през Първата световна война.  Около този паметник се намират и гробовете на много други българи - както на загиналите през двете Балкански войни, така и на тези от Втората световна война.

Паметникът е взривен през 1966 г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района. През 2000 г. гробът е осквернен  от мародери...

Автор: Тони